12 jun 2005, 23:14

Пътешествие 

  Poesía
1148 0 1
Пътешествие

Застинали, оставаме пред залеза,
a времето не стига, да опишем
колко много - ни прилича, да се
слеем, като облаци пред буря
и да се стопим.

С поглед синевата ни окъпва,
а ние сякаш вечно ще мълчим,
защото пурпурно-червен е
смисълът в това,че вече няма
да се разделим.

В последен лъч на огненото
слънце, зарята цветна ни приветства,
неподвижни, като статуи от вечността,
очакваме нашето най-ценно от
всички пътешествия.

© Антон Кънчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??