13 abr 2007, 8:44

Пътеводител  

  Poesía
731 0 0
С много обич и любов за  най-скъпият човек, любящ и нежен приятел, грижовен съпруг.
                                     
                         Недостойна за тебе бях,
                         неспокойна, нашироко си летях,
                         стройна, свежа, нежна,
                         но в душата си не чиста, белоснежна,
                         а от мрак и болка обладана,
                         и в райските градини нежелана.
                         
                         Животът ми се промени внезапно -
                          вълшебство,
                          приказна промяна,
                          заслужена награда... Или просто,
                          защото се докосна до една прекрасно
                          чиста, ангелска душа.
                          
                           Без твойта мила, спокойна усмивка
                           всичко би било безкрайно тъжно,
                           без твоите очи - искащи,търсещи,
                           не бих имала грамчица вяра, надежда дори.

            

© Анелия Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??