Навярно съм нагазил във дълбокото.
Навярно хвърлям все фалшиви зарове,
че губят ми се някак си посоките
с изгубени пристанища и фарове.
Едва ли ще се сети някой някога,
че имам още думи неизплакани,
но онзи сън отдавна вече няма го
и думите премръзват от очакване.
Не виждам път към друго измерение.
Така е в досегашната ми практика.
Пътувам все с ужасно закъснение
към своите измислени галактики. ...