Ридаят пътища от тъжното отиване.
От спомени напрашени с годините.
Раздели неизбежни са се случили.
С „ Довиждане” –то свое са отминали.
Поглеждат пътища със трепетно очакване.
От слънчево целуване докоснати.
Мечтаят си за стъпките бленувани.
Със топлото „ Здравей!” на прага ти.
Запяха пътища. Завърнали любимия.
Посока му показали. Към вечното.
Щастливото се случи със усмивките.
На две сърца. Преливащи от нежности. ...