perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
19 dic 2007, 8:38

Пътища за никъде 

  Poesía » Filosófica
1141 1 18

Вървят по пътища за никъде

унили до прозрачност мисли,

в редици с непонятни ликове

строяват, блъскат се и се притискат.

 

Разпадат се на тъжни звукове

в мелодията тъжна, реквиемна

и блъскат като с тежки чукове

вратата на последната приемна...

 

Където чакат ги настръхналите маски

на спомена непрежалим, но важен,

и съди ги без жал и ласки

съдът охранен, арбитражен.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??