19 oct 2016, 17:00

Пътник 

  Poesía
297 0 1
Път е, когато го вървиш,
път е, когато не почиваш
и хоризонта, понякога мъглив,
сам си тръгнал да достигаш.
Път е, когато се изкачваш,
път е и когато слизаш,
в дни дори тъмни, мрачни,
крачиш ли – за мисия си орисан ...
да си пътникът от някого избран,
да си онзи хомо сапиенс – робот,
който на самотната, обречена Земя
път отъпква за т. нар. Живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??