ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! –
писалище със пет дъсчици все някой ден да ми скове,
солист в бял хор от райски птици да си му пея с векове!
Нелепиците си загърбил – горчилки медиен петмез,
да си забравя всички скърби, в които дишал съм до днес.
Да имам още два живота връз своя недописан лист! –
един – за пътя към Голгота, друг – да го мина благ и чист.
Смирено си вървя към края. Поне с мечтите бях богат. ...