Дали защото времето се случи
прекрасно в съботния ден,
дръгливото бездомно селско куче
реши да попътува с мен.
И в автобуса скочи твърде смело –
единствен пътник без билет.
тъй доверчиво, и – глава навело,
муцуна влажна тикна в мен.
Прииска ми се мигом да погаля
безмълвния си тих другар.
В очите му прочетох как ожали,
че всеки тук е сам и стар. ...