ПЪТНИК В ГОРЕЩНИЦИ
На юли в морната обител
светулки въздуха жигосват,
раздипля месец омагьосан
драпериите на липите.
Оттекват в тъмното копита.
Ще дойде есен дъждоносна –
билата в охра да къноса
и с хлад да усмири реките.
А аз се уморих да скитам.
Подслон сред хората потърсих –
и всеки портата си тръшна.
Мамули звездни си накърших.
Зората ме погали с пръсти,
щурци ми пяха – до насита.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados