13 abr 2007, 10:12

Пътуване 

  Poesía
761 0 11
Душата ми, към твоята отива,
макар и да не знам защо.
Сърцето ми, със твоето се слива,
във ритъм общ да затуптят.
Защото обичта е жива,
запалила искрата на страстта,
и мисълта, мечтата преоткрива
за любовта, наречена съдба.
Какъв урок ще трябва да науча?
- на болката, тъгата, ревността.
Или пък щастието ще получа?
- най-чаканата радост на света.
Каквото писано е, то ще стане,
тъй както Бог е повелил!
Но знам, че любовта пристъпва
след двама - слели пътя си  в един!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??