3 oct 2008, 20:29

Пътуване 

  Poesía
775 0 11
Безкраен влак препуска във нощта.
По релсите вагоните се гонят
и сякаш нейде в неизвестността
отнасят ни. Минутите се ронят.
Проскърцват колелета, миг покой -
достигнал е една междинна гара.
След нея пак - завой подир завой
пътуваме. И всичко продължава.
Навън пейзажът сякаш е мираж -
явява се за миг и чезне в сянка...
Тук всеки пътник има свой багаж -
изискан куфар, чанта - вехтошарка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??