Преоткривах любовната сага,
с куршуми камбаните биех,
не отстъпвах, не се предавах,
все не казвах - прости ме.
А през мене сянка минава,
като ликуваща лава,
като хорски поглед изтляла-
цвете ли си примамливо...
Преоткривам пътеката своя,
пак блесва с искрица звездица
и ми кимва, намига в покоя,
пак нежно отронва сълзица.
Преминава през мен със негата,
като неверник завърнал се,
и наскитал се със тъгата-
цвете ли си разцъфнало...
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
като ликуваща лава,..."
Поздравления за стиха! Е. и Б.