severianin (Валентин Чернев)
417 677
25 abr 2012, 18:02

Пътуване 

  Poesía
525 0 5

ПЪТУВАНЕ

 

         “Смелостта е нищо,

           ако боговете не помогнат”

                               Еврипид, “Вакханки”

 

Все между Сцила и Харибда

– сляп,

върху една дъска насред морето,

без път пред мене, без вода, без хляб

пътувам в шепите на боговете.

 

Защо отплавах в утрото?

                                                Къде

е сушата, където ще отида?

А и какво брегът ще ми даде? –

та аз дори не мога да го видя...

 

За мене имах глътката вода,

две-три маслини, залъкът оскъден.

И все пак не останах на брега,

и все пак се реших търсач да бъда.

 

И не за мен.

Отдавна не за мен –

та аз съм вчерашният ден отминал

с присъда от оная вечна тлен

да се топя и бавно да загина.

 

Та аз съм вече безнадеждно стар,

но пази стволът ми издънки млади –

за тях днес мъкна тежкия товар,

за тях пътувам

– сляп и гол, и гладен.

 

И вярвам, че в един далечен ден

ще ме изхвърли в утрото вълната

на бряг – и той ще стане дом за мен,

и този дом ще съхрани децата ми.

 

Затуй търпя лишения и глад,

и гол и сляп се боря с ветровете...

Но смелостта е нищо в този свят,

ако не ти помогнат боговете.

 

Не тези, дето с шепите сребро

и злато на любимците даряват.

Не искам скапаното им добро!

Отказвам го, каквото ще да става.

 

Ще се преборя с тъмни ветрове

и жажда ще гася с дъждовна влага.

Брегът в далечината ме зове –

аз съм на път.

И нека Бог помага!

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??