Пътувам сам, но вече знам,
ще бъда там, пак засмян.
Идва моят ден, моят час
треперещ, оставам без глас.

От нищото заваля, след миг дъга
нежен лъч огря и моята душа.
Ще те прегърна, ще се засмея,
това копнея, за това живея.

Пътувам в мрак, отново сам.
Боли ме пак, а ти си там.
Идва моята гара. Перонът празен.
Кой ще ме закара в палата елмазен?

Тръгвам пеша с празна душа.
Нали не греша, че ме искаш в нощта?
Нали за това, те последвах в деня,
в деня, в нощта и след това...