През залеза несвършващ съм студен,
избълвал сетните надежди...
и вярата - безсмислена илюзия...
Врата за рая няма за отритнатия несмирен,
поискал само виза за безкрая...
Тояжка до стена бодлива тел...
и кръстница мъгла
с последен порив - края...
Върви слепецът вдъхновен,
затворник в малката си стая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse