Пътуващ без билет

(Главният лиричен герой е аф,торитета!)

Докът си бърках манджата с ориза,
ей тъй,едно ми прималя...
Зачудих се огледах се – кръвното ли, що ли?
А то  афторитета ми взе та отлетя.

Искал София да види – деца и внуци,
грабнал кошница с череши и пътува...
Там по жълтите павета чука токчета,
кърши снага, фустите надува!

Па си дума – що не ида до Париж,
да видя Лувъра, да мина и по Сена,
все някой поет с перото на Сафо,
ще ми спретне виза и поема!

И да Винчи – чака ме в Париж,
да му позирам, като Мона Лиза,
скромност да излъча с деколтето,
силиконов бюст и устни да оближа.

В Япония пък може да съм гейша,
когато вишните цъфтят.
Да спретна чай на самурая с меча,
харакири и суши – да ми спретне той!

Ех,че кат,се ядосах яко-международно,
не стига, че ориза загоря,
ами да гоня афторитета по чорапи,
по 5-то авеню в другата земя!

А на двора чушки и домати,
кой ще сее афторитете мой,
стрина Пена гледа през ограда
и по комшийски киска, та се смей!

 Елеонора Крушева