27 nov 2012, 14:50

Пътуване до Марс 

  Poesía » Otra
1387 0 4

Всяка извървяна крачка,

протегната към необятна цел.

Всяка трудна пречка,

всеки опит в нас се вплел...

 

А ние маршируваме в колона

и лети свободна всяка наша част.

Така пречупихме затвора,

така достигнахме до Марс.

 

Пътуването беше тежко.

Разделяхме се с всичко старо.

Порастването не е лесно,

макар и вече преживяно.

 

Очите ни се взираха към небосклона,

а устните отекваха безгласно.

Вярата към новото ни беше непреклонна.

Вярата за нещо истинско, прекрасно.

 

Изхвърлихме товара от свойте рамене,

почувствахме се по-леки от гравитацията.

Впуснахме се в неочаквано пътуване

към нова и странна цивилизация.

 

Тръгнахме крехки и неопитни.

Летейки, мечтите ни израстнаха.

Станахме будни и стоплени,

когато хората пораснаха.

 

Стигнахме, посрещнати гостоприемно,

хванати с марсианци за ръка.

Пристъпвайки към нещо дръзко, нечовешко,

посрещахме собствената си съдба.

 

Кога ли хората пораснаха?

Кога и люлката им стана тясна?

Кога мечтите им прераснаха

в реалност така жадувана и страстна?

 

 

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??