ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
5 ago 2006, 0:22

ПЪТУВАНЕ НАСАМЕ 

  Poesía
678 0 5


 

 

Пътят лети срещу мене, раззинал широко уста.

Да ме погълне ли иска? – Не зная!

Не това ме вълнува сега.

Зад волана аз си мечтая

за отминали слънчеви дни,

една усмивка щастлива

и радост в две мили очи.

 

Защо ли не мога отново да върна всичко назад?

Помня аз – болка ще има, засенчваща целия свят.

Но не се тогава предадох, пак изправих се на крака,

а след време тя покори ме –

с вълните черни, очите и на походката гордостта.

 

Отсреща задъхва се пътят, отворил свойта уста.

Какво желае не зная, за друго си мисля сега 

с болка в ума и сърцето –

пред очите ми постоянно е тя.

 

Не видя бъдеще в мене и никой няма вина.

В живота се случва това.

Но когато силно обичаш

и пред нейното щастие да си чист,

пред теб остават само

споменът,

мъката

и пустинята на белия лист...

 

В мрака пътувам и гледам напред

където се раждат светлини, ред подир ред.

Разговаряме двамата с него –

аз и пътят – сами през нощта.

- Човече, какво още търсиш сега?

Не ти ли стигнаха раните, които нанесе ти тя?

Спомни си как с теб се държа,

за обичта ти когато разбра.

Погледни себе си, обърни се назад –

такъв е той, Вашият свят,

свят на лъжи и на сметка,

в който любовта истинска

е затворена в клетка,

онази любов, като небето чаровна, безкрайна

и за сърцето омайна.

 

Реши пътят после да замълчи

и впери в мене твойте очи.

Не можах да призная на себе си аз

и на него, на пътя, в среднощния час,

дали в нашия, човешкия свят

има възраст такава,

която обич вече не заслужава.

 

В нощта сме заедно с пътя

и черната му хищна уста.

Дълъг е той, това зная.

Свързва, като че ли, с вечността.

Затова ще си аз пожелая

да ме докосне там любовта...


Четейки всичко, някой ще каже:

- Напразни са твойте мечти!

Не зная ще се сбъднат ли даже.

А тази нощ, срещу мене...

Пътят лети...


© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички! Приемам, че няма възраст за любовта, но в реалността около нас като че ли съществува граница на възрастта, в която можеш да докоснеш щастието с помощта на любовта. И тогава дали не остава само платената...
  • Прекрасен стих, Вили! Поздрав и от мен!
  • И аз ти пожелавам точно Тя да те докосне. Богат стих, Вили!
  • Няма възраст за любовта..
  • Поздрав,Вили!!!Искрен поздрав!Хенри
Propuestas
: ??:??