palenka (П Антонова)
507 18544
26 abr 2023, 6:27

Пътуването 

  Poesía
438 2 19

Научих се да давам от сърце,

научих се да взимам не от всеки,

че прошката прощение раздава,

но гузна съвест не прощава.

 

И колкото да дебнеш на брега,

ако сам-самичък не отмиеш

водата черна от своята душа,

не ще дочакаш златната вода...

 

А времето - единственият съдник,

отмята листите от календара

и чака с ключ към вечността

на твоята последна гара

 

с присъдата да те проводи,

която сам си изковал

пирон подир пирон,

на собствения си ковчег,

 

изографисал "Бях човек".

Защото няма как да върнеш,

преживяното... Но можеш

влака докато пътуваш

 

да смениш, дори да бъдеш

машинист - ти ще решиш...

© П Антонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Много идсина има в стиха...Харесва ми!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, Лиде и метро! ,❤️
  • Мъдро! Харесах!
  • Третият куплет е много точен.
  • Иржи, Ачо - благогаря! ❤️
  • Хубаво,докосващо,замислящо с силен финал!Поздравления!
  • Много силен стих! А краят...много истински и потресаващ...Няма да цитирам стиха, който е впечатлил всички по- долу, но аз зная, че ти, наистина даваш комуто трябва, всичко от сърце! С благодарности от мен и адмирации!
  • Благодаря, Сени!
  • Отлично!
    Бях човек, защото не можех да бъда друг
  • Миночка, Златна - благодаря!
  • „Научих се да давам от сърце,
    научих се да взимам не от всеки,
    че прошката прощение раздава,
    но гузна съвест не прощава.
    ...
    А времето - единственият съдник,
    отмята листите от календара
    и чака с ключ към вечността
    на твоята последна гара”.
  • Хубав стих,Пепи,много ми хареса!
  • Всички влакове водят до Гарата. Последната.
    Благодаря ви!
  • "Научих се да давам от сърце,
    научих се да взимам не от всеки,
    че прошката прощение раздава,
    но гузна съвест не прощава."

    Да, не прощава, но гласът и
    сред рой съблазни изтънява.
    Модерно е да си безпътен,
    а модата тъга навява...

    Браво и от мен!
  • "А времето - единственият съдник,
    отмята листите от календара
    и чака с ключ към вечността
    на твоята последна гара"
    Хареса ми. Поздрави!
  • И на мен много ми харесва. Поздрави!
  • Пете 🌹благодаря!
  • Хубаво е
Propuestas
: ??:??