Вървиш прегърбен бавно, духа вятър в твоите коси,
вървиш в мъгла потайна, а около тебе каменни очи.
Вървиш сред огнена жарава, от черни овъглени образи,
вървиш едва-едва, с надежда светлината да те съхрани...
Промяната те следва тихо, стъпките след тебе заличава,
копринени воали лъжовно галят ти лицето със поквара.
Бездушни гарвани кълват плътта, загиващ свят им е водач,
проклятие на тленно време, в гора от сенки, пълна с здрач.
И падаш, тръпки на предателство отвсякъде пронизват те,
усещаш тежки стъпки връз снагата си, без капка милост са.
И чувстваш я смъртта с целувката на злото да се приближава,
създания с изсъхнали души ти обещават вечност във забрава. ...