Пътят

19 dic 2015, 19:47

Poesía » Otra

214 0 3

В началото пътят е раждане

и всеки си гони растежа.

Отвсякъде с хора обграждане

за да си завършиш градежа.

Пораснеш ли в дългото чакане,

очаква те крива лъжица.

И чака те срамното клякане

за леща във плитка паница.

А дните ти стават шамарени.

Животът пък става кошмарен.

Минутите с гръм са ударени,

дъхът ти е с мирис кръчмарен.

И свикнал накрая в минутата

да тръпнеш за хляба напукан,

разкъсвай на ленти валутата

и псувай живота нафукан.

И волю- невелю пътуваш ти

към края на пътя обречен.

И без да разбираш сънуваш ти,

че в края за смърт си наречен.

Разбираш, когато ти сложат пръстта,

че в края на пътя живее смъртта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.