Гаранции ли искаш да ти дам?
Гаранции не давам вече.
Животът строг е, и е непредубеден
и планът е изготвен вече.
Сега си мислиш, планове кроиш;
мечтаеш и строиш въздушни кули,
и искаш всичко да се случи - според мен -
съгласно твоите решения надути.
Но пътят вече е предначертан.
Решенията ти не означават нищо!
И бързайки да стигнеш там,
ти бързаш към последните минути.
Часовникът не спира да върти -
години, векове минават през остта му нови.
Защо си мислиш, че за теб ще спре?
Планът готов е и с положени основи.
Поглеждаш в огледалото и там
се виждаш млад и с огън във очите;
решен да извоюваш всичко сам,
да вземеш максималното от дните.
Поглеждаш пак - и си смутен:
помръква леко огънят в очите.
Гаранции ти искаш да ти дам,
че ще се върнат пак във теб искрите.
И мислиш, и опитваш пак
да подредиш живота си, мечтите!
Но не е лесно - бил съм там,
усещаш тежестта на дните.
Поглеждаш трети път към своя лик...
и знаеш, че това е за последно.
Как можело е да се мислиш за велик?
Изпадаш в шок от глупостта си предна!
Защото Времето е най-великият играч -
от векове то всички надиграва.
И виждаш, че решенията днес
за него нямат нито стойност, нито слава.
И ето затова, любими мой,
гаранции не давам вече:
защото пътят е предначертан
и времето за теб и мен изтече!
© Мария Паскова Todos los derechos reservados
От мен ли искаш?
Или съм грация?
Какво? Душата в чул си стискаш
И може би е по - добре часовникът
назад да трака...
И тик и так
И тик и так
Недей чернаъ ми край,
Защото още те обичам!
И няма никой, никой, знай!
така да те обича!