Всяка сутрин се будя с мисъл за Теб.
Ти си свещ запалена в мрака
и горяща с кръвта от сърцето ми.
Ти сълза си в окото ми, дето чака
твоята длан да докосне лицето ми.
Не! Ще крещя до полуда!
Ще проклинам Съдбата!
Тя на удара с удар отвръща.
И ми гледа сега
всяко зрънце под лупа,
всеки залък горчив,
що преглъщам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse