Kristo (Христо Андонов)
390 76
20 dic 2008, 10:10

Пътят на Недялко Йорданов 

  Poesía » Otra
596 0 7
Моят челен опит в инцидентите
винаги ме връща в притеснението,
на кръстовище или на знак "Стоп" -
там някъде ме чака Недялко Йорданов.

Минавах годините, а аз страдах,
не бях засичал моя колега по призвание.
Колкото пъти минувачите нападах,
толкова оставах без него в отчаяние.

Един ден, когато бях навънка без колата,
видях го на пейката самотна да седи.
Дали този твърде силен удар за душата,
можеше и по-опасно да ме връхлети?

Да! Оказа се - истината по-жестока.
Недялко се бе отказал вече да пътува.
Толкова страх той имаше от младока,
който все с колата си го целува...

И пътят му, дали бе само до тука,
или ще го срещам още много пъти?
Недялко Йорданов - една весела поука,
която още дълго ще пътува в ума ми...

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??