Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
21 may 2020, 12:37

Пътят на звездите 

  Poesía » De amor
916 6 9

Разресана, Вечерницата плъзва

косите си по мократа безбрежност,

надиплени вълните се разпръскват

изправили телата си кокетно.

Загледана във златната звездица,

потъвам в хоризонта – пурпур черен,

сега дойдох, навярно закъсняла –

дали замина корабът вечерен?

Дали звездата може да ме води

през черното безпътие на мрака?

Заплетена съм във рибарска мрежа,

уловила сълзите на моряка.

Все там, където се събуждах

от плач пресипнал, звуци приглушени.

Вечерницата бавно ме увлича,

в Зорница ще осъмне пак над мене –

ликуваща, достигнала зората,

постлала лабиринта на мечтите...

Дано да не заплаче облак,

че ще измие пътя на звездите!

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. »

7 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??