Пътят над щастието

19 feb 2008, 14:10

Poesía

757 0 1

Ден уморен и упоен,
разбунтувай се сега!
Вземи мен в плен
и покажи ми грубостта.
Защото красотата изтля
и реалността ни залива,
болна и сляпа любовта умря,
а очите й водача не намира.
Всеки човек пътека има
и изхода, ще кажеш, е там,
но розата е красива и бодлива,
тъй и човекът не пътува сам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пътят над щастието

Искате да прочетете повече?

Propuestas