Пътят надолу е толкова лесен –

вървиш, а пък сякаш летиш с лекота.

Заглъхва край теб всяка празнична песен,

все по-неугледен е край тебе света.

Не искам по пътя надолу да ходя,

там тъмно и мрачно е, непрестанно вали.

Сърцето задъхва се от изнемога,

объркана чувствам се и ме боли.

Не! Искам слънцето отново да видя!

Искам лъч топлина от обичащи хора!

Искам да вярвам, че доброто ще стигне

до най-закоравелия престъпник в затвора.

Искам да гледам към небето с надежда,

искам да бъда повече от победител,

искам със смях живота си да зареждам

и да бъда участник в него, не зрител.

Искам и тръгвам… Нагоре, нагоре.

Нищо че паднах в калта, че се сринах.

Привдигна ме Бог в милостта си отново

и трудния миг от живота преминах!