И ето, на път съм сега
и бурята в сърцето не мога да спра
с ветровете в душата се боря
и със себе си не спирам да споря.
Дали така трябваше да постъпя,
лъжата за пред себе си да скалъпя,
че не те обичам вече
и да замина на далече.
Щастлив ти с друга да бъдеш,
това, което на мен не успя, на нея да дадеш
да я гледаш с очи, зажаднели за страст
и в нейния свят да имаш цялата власт.
Точно това искаш ти, нали?
Жена, която да лази в краката ти,
без мнение да е дори,
да не спори и много да не говори.
Уви, аз не бях такава,
ти с мен не внимава.
Егото голямо, не можа да преглътнеш
и от мен ти беше по-лесно да се отмъкнеш.
Но знай,аз съм добре
ще падам,ще ставам и ще гледам нагоре.
Накрая на върха ще се кача,
гордо ще се изправя,
ще те поздравя,а после ще те забравя...
А.А.
© Александрина Балчева Todos los derechos reservados