Подреждам се - нали съм сложен пъзел,
парчетата не спирам да редя,
едно до друго, може би последно,
към свойто съвършенство се стремя.
А частите, застанали пред мене,
ме гледат безразлично. И мълчат.
Обречени навярно на забрава,
разтурвам ги с замах за сетен път.
И някога, навярно, ще успея,
в хармония почти да ги сглобя,
и някога ще бъдат съвършени,
да, някога, но просто не сега. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse