Qui pro quo

24 abr 2018, 12:35

Poesía » Filosófica

495 1 0

Защото така, стига ме пита.

Не съм ни пред съд

нито ти си аскет.

Раздавах трошици като конфети.

Оставях следа – наивен обет.

Кроих и съшивах ръкави на риза,

конецът се скъса, денят се смали.

Боля, отболя от реприза.

Изконна е жаждата сега и преди.

Защото така. Различно и вечно.

Водата не пита защо е вода.

Седефче кристално по скулата свети,

извира в очите солена сълза.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.