Защото така, стига ме пита.
Не съм ни пред съд
нито ти си аскет.
Раздавах трошици като конфети.
Оставях следа – наивен обет.
Кроих и съшивах ръкави на риза,
конецът се скъса, денят се смали.
Боля, отболя от реприза.
Изконна е жаждата сега и преди.
Защото така. Различно и вечно.
Водата не пита защо е вода.
Седефче кристално по скулата свети, ...