Три стъпала, които водят никъде –

ни до отключена, ни до заключена врата...

Три стъпала, които помнят викове –

на Майки, на Бащи и на Деца!

Край тях стените тухлени се кланят в ниското –

една връз друга грохнали, с проникващ плевеляк...

А Трите стъпала - Напук - предлагат Изкупа –

към Слънцето и към Звездите да ни водят пак...

Те канят ни Нагоре и Напред в Пространството –

Те искат да ги забележим, че са там!

С дребнавите си грижи около тях странстваме

и крием ги от взора си за срам!

Един ден стъпалата железобетонни

ще се усетят уморени и ще рухнат! Да –

нормално е!!! Но купчина галфони

ще гракнат: "Е – това не е беда!!!"

Беда е!!! Подчертавам здравата!!!

Ориентира губим и забравяме го чак!!!

А покрай Него – ще забравим Правата –

към Слънцето и към Звездите да вървиме пак!!!