Раб - Чий?
Раб - Чий?
Затворени очи. Лице възнак към Горе.
Кръстното деяние на Раба доле.
Неверую в „Амин”, изречено без горест.
Нафора в уста. Фитилът не прогонва „болест”.
Извървени стъпки в много пъти.
До Тоя, който трябваше да го упъти.
Изгорени свещи в пари нахалост.
Образ – „Непричом.”- „И молиш жалост?”
Невървяни стъпки. Посоката - Нирвана.
Нехвърлен камък - словата за осанна.
Отричане от неприета Вяра.
Ново вричане. Друг поставен на Олтара.
Подмяна на икони. Стените голи – само по пирони.
Други свитъци. Нова дреха. Оверлог от новите канони.
Дом, задъхан от фетиши. Статуетка във разкрач.
Същите молитви. Нова Вяра поднася блюдо „здрач”
Несретение. Неуспение. Обратен път.
Факла на пангара. Горест, мълвяща разкаяние.
Сретение, Успение ведно. Олтарен рът.
Мисъл – светлик в пещерата от Кумран,
на завет сред буря - запален е прахан.
Изпито покаяние.
Една сълза в съдината за подаяние.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Изпито покаяние.
Една сълза в съдината за подаяние...
страхотен финал на едно разтърстващо душата стихотворение...
и все пак... доброто е кодирано свише в живота ни...
Честита Цветница!
светли дни ти пожелавам, от сърце.. -
Вярата е в сърцето.Има духовници- срам за нацията , докопват се до властта и забравят господ и чедата си.Хареса ми!
-
Благодаря!Нека е светло в душите ви Ели Тодорова, Стойне скъпа, Мисана, Ани Банчева и Ачо, приятелю!
-
Не силно ами убийствено стихотворение си написала, Рени! Вярата не е палене на свещи, нито редовно ходене на църква, нито висока позиция в църковната йерархия, а начин на живот! Много пъти търсейки Бог, се оказва, че ние всъщност търсим нашия си комфорт, а не Него! Но докато не се отречем от себе си и от егото си, няма как да го намерим. Матей 16:24: „Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.” Поздравление за разтърсващото стихотворение, Рени, и Светли Великденски Празници!
-
Разтърси ме и то силно като след припадък !Там където са изчезнали иконите и са останали само пироните е много тъжно!Но знам и съм сигурен че от там ще мине някой с добро сърце и ще го възтанови с голяма любов!Тъжно ми стана от стиха много тъжно и истинско!До нови Рени!!! -
Присъединявам се към Ели Тодорова. Има гняв тук, но справедлив гняв. Защото има масово неразбиране на това, що е вяра. Хората вярват във външното - в Кумранските летописи, в свещи и икони. В причастия и в идеята за изповед пред кюре и още куп безсмислени езически ритуали и фанатизми. Кръстят се без дори да осмислят кръста като символ. Касае се за механично заучени ритуали, имащи по-скоро вуду характер, чрез които болшинството "вярващи" се стреми да си запази ложа в небесното царство, или пък да извлече дивиденти тук - на Земята. Наизустяват се текстове от свещени книги, викат се попове, а най-важното, което Иисус ни учеше се пропуска. А то е да го пробудим в себе си. Защото го носим вътре в сърцето и в душата си. И трябва да следваме този вътрешен Христос - мистическият, заложен като стадий на духовното развитие на всеки от нас, като един висок дан, който следва да придобием и от нас зависи дали това да се случи, или не. В това е нашето спасение, а не във Външното.
Поздравление, Ренета! В чудесна поетична форма, ти просто апелираш да не се върви по грешния път. -
Мила Рени, прочетох с голям интерес творбата ти.Да, светът е жесток, но все още има хора, които се стремят към доброто.Много труден е техния път.Никой не им вярва, всичко приемат за лицемерие, но който
твъдо е избрал този път не се отказва.
Много те обичам и се възхищавам на ума и таланта ти. Повярвай ми има и истински вярващи хора.От сърце ти желая Бог нежно да те докосне и изпълни с вяра.Бъди благословена!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Васе, благодаря ти! Светли празници!