Навънка вече се смрачава.
Дори започва да вали.
Тревожи се Мецана наша,
край печката с черпака се върти.

"Мецан пак закъснява.
До късно ще работи, може би.
Хей, Мечо, спирай се веднага!
Глава от тебе ме боли!"

Под масата синът играе.
Разноцветни кубчета реди.
А ясно е. То всеки знае -
децата са строители добри.

Вратата се отваря с трясък
и влиза тарторът Мецан,
но сякаш леко се полюшва:
"Какъв е този клатещ се таван?

Диванът ни подскача, Мецо!
И столът бяга. Я го дръж!
Да седна, малко да почина.
Ужасно трудно е да бъдеш мъж!

Но по-напред във банята ще ида.
Като се върна, манджа ми сипи.
Това козле под масата кое е?
Хей, майко, музиката спри!

Главата ми бая се е надула
от работа, от много тежък труд.
А тенджерата как така играе!
Хладилникът не е ли малко луд?"

Тя, мама Меца, гледа, слуша
и най-накрая се реши.
То просто ù дойде до гуша:
"Ти вече, мъжо, прекали!"

Взема точилката от скрина,
налага здраво и реди:
"Люлееща се, клатеща сланина!
Кажи къде се тъй напи?

"Козлето", както казваш, е синът ни.
Хладилникът изобщо не е луд.
Диванът накъде се клати?
Ах, този твой тъй тежък труд!

Я лягай бързо под юргана!
Очи затваряй и мълчи,
че да не видиш в тъмнината
слънца и хиляди луни!"

Мецан очите ококори.
Горкичкият! Направо онемя.
Не се опита и да спори.
За миг си легна и заспа.

Сънува вещици, пирати,
летящи дракони, пчели.
Тресе леглото и бълнува:
"Къде си, Мецо? Помогни!"

             *   *   *

Поуката от тук каква е?
Че който с алкохола прекали,
загубва мисълта си ясна
и много, много лошо спи!