22 jul 2015, 9:52

Радой и неговия герой 

  Poesía
902 0 4

Радой и неговия герой

 

Прости, Боже, дядо Тошо!

В новия перфектен строй

не остана нищо лошо,

след като... умря Радой.

 

Игото бе отменено...

и баташкото клане.

Но главите разпилени

няма кой да събере.

 

Неолиберален стана

гражданският ни модел,

след табута и забрани –

границите нямат тел!

 

Левът ни не го вълнуват

бели, дунавски вълни.

Безрадецки дрейфуващ –

абордажно се крепи.

 

Хлъзгани по мед и масло

(даже вносен маргарин) –

икономика, отрасли...

сринаха се до комин.

 

Управляват ни честито

най-бездушните злодеи,

хвърляйки ни прах в очите...

пак от „оня“ мавзолей.

 

Сбърчили чела сурово –

трудим се, а вместо хляб

леят ни свинец оловен –

ботевският лек за глад.

 

Чезнем със летална стъпка,

имитирайки хоро...

Няма кой да ни натърка

с „чушки“ третото око.

 

Прости, Боже, дядо Тошо!

То, при днешните „герой“ –

как би надживял кодоша

с цял Народ?!... дори Радой.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, да...
    "В новия перфектен строй
    не остана нищо лошо,
    след като... умря Радой."
  • Не само той. Целокупният български народ го заслужава! Дано поне нещичко им уври на тези днешни управници! (Y)
  • Чезнем със летална стъпка,
    имитирайки хоро...

    Това си е жива находка,подходяща за днешното време,както и цялото произведение!Поздравявам те!
  • Само бих добавила:
    ЖИВИТЕ НЕ ПОМНЯТ
    Мъртвите — бог да прости!
    Живите кой да свести?
Propuestas
: ??:??