6 ene 2008, 1:29

Радост 

  Poesía
870 0 3

Не е преструвка, нито лъжа,
а блика отвътре, от моята чиста душа.
Искам да викам, дори да крещя,
разберете ме всички, няма лъжа.


Радост голяма е всичко това
и лентата днес непрестанно въртя,
и детския плач, и първия звън,
и първа любов, и първия марш.
И винаги първи ще бъде за мен,
защото е син първо роден.


И ето го, днес застава пред мен,
о, не, той е вече стъпало над мен,
сълзите се стичат по мойто лице,
бакалавър е вече мойто момче!

© Кичка Сачарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??