Лист от клона се откъсна,
капка дъжд от облак пръсна,
пеперуда от цветенце литна,
Слънцето ми се усмихна.
Зрънце тежко мравка носи,
жабите подскачат боси,
мъглата се разхожда по полята,
щуреца свири ми соната.
Вятър аромати ми навява,
Балканът песни ми припява,
а реките хладни и велики,
свойте тайни ми разкриха.
Морето в плитката вода,
ми показа красота,
островът огря се от луната,
и прогони самотата.
Цялата земя велика,
Любовта при мен извика,
искам да ви кажа само:
по-щастлив от мене няма.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
Направо ме зарази с красота!!!