Радостта човешка... колко пътува,
възседнала нашите бели мечти...
Колко сълзи в живота ни струва,
докато тя при нас долети...
Надежди уморени... колко умират,
недочакали нейната светла зора...
Колко залеза в едно сърце се побират,
докато дойде с изгрева тя...
Радостта бленувана... колко пътува
към ранимите наши крехки души...
В колко сънища човек я сънува,
докато свойто пристигане тя възвести...
D.Patton
© Дейзи Патън Todos los derechos reservados
към ранимите наши крехки души...