11 jul 2022, 9:22

Рафаел 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
1016 0 0
То беше тъмна вечер в стая
озарена от незнайни векове.
И боите нови, пръскаха омая
от картина
пред която дъх започна да снове.
То беше вечер в днешни времена
на загубените ценности;
но когато гледам някоя картина
ах, ''напразно ли"-се питам
са всичките ѝ цветове?
Образ огледален на света
успях да видя в цветове отлят; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Лѝпа Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??