Усмивката ти ме омая,
потънах в сините очи,
почувствах аз тъга безкрайна,
че толкова далеч си ти...
Прости ми, о, Рафаелита,
нахалните ми думи - знам!
Но изпълнен съм към теб с възхита,
а душата ми изгаря в огнен плам!
Аз знам, че с теб не ще се срещнем!
И никога не ще се видим!
Но ти помни онази наша среща
и поета видим и невидим...