26 abr 2009, 15:55

Раираното чело на живота ти... 

  Poesía
766 0 31


Раираното чело на
живота ти
открито се присмива
в огледалото.
"Продължение" се крие
някъде,
но малко тъжно си е
остарялото.



И бръчки от усмивки
(през годините)
редят се пъзелно по листи
неизписани.
Чертаят и сортират в теб
проблемите,
но знайно е, че ти си
сценаристът им.



Редиш и пренареждаш умно
ролите
в трагикомедия "Живот"-
уж смислена.
Понякога оплакваш
свойта Обич,
понякога отхвърляш роли
истински.



Опитваш да заплачеш,
а не можеш,
че пелена над теб се е
разстлала -
покрила е изцяло твойта
воля -
отприщила в очите
водопада.




Макар и сухи да са в теб
зениците
като пресъхналите кладенци
в оазис,
по теб препускат мними жадни
конници
и търсят Бог
в душевния
параклис.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??