Красотата дойде на земята

с искряща от чувства  душа,

покрита с бяла пелена.

Беше ден без нощ роден

с отблясъци от горящи сърца,

пропит с аромат свещен.

Морето бе без сянка

с бледи безшумни брегове,

съшито от наши грехове.

От  звезди лишено небето

с далечни безбройни светове,

дарено с божии цветове.

Гората леко ромолеше

с тихи приглушени гласове,

обвита в прелестна  дъга.

Сред тях бяха Той и Тя

с обновени призрачни  тела,

лишени от болка и тъга.