Ухае ми на раждане,
на стръв.
Отекват в тишината
ярки залези.
Под ноктите засъхва
кръв.
Плацентата увисва,
като камъни
във морава торба.
Връвта -
опъната и ще се скъса.
Трошат се кучи зъби.
Тишина.
А може би - не раждане,
възкръсване.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados