Да плачеш с усмивка,
съзнавайки, че си обичан,
да усещаш любовта с цялото си същество,
да чувстваш как тече във вените ти
и не можеш да я спреш...
Като мощна река минава през теб,
връща те в първобитната свобода,
разкрива нещата в простота.
Няма нужда да се вглъбяваш в нищо,
всичко е ясно, като светлината...
Само трябва да я откриеш
дълбоко в теб - заровена като съкровище
и тя те прави лек като вятъра,
безгрижен като пясъка,
весел като слънцето,
нежен като облака,
чист, като водата...
... недовършен, като този стих...