1 ago 2006, 11:47

Раковина 

  Poesía
751 0 7
Душата ми е морска раковина.
Дълбока,гладка,седефено-чиста.
Към нея морето - рояк детелини,
ту лудо,ту тихо и нежно се плиска.
Понякога я подмята и - Хоп! - На вълната.
Отнася я някъде вътре съдбата...
Макар да е отвън на вид грубовата,
отвътре тя пази свенливо душата.
И когато морето я пусне само,
да я разкрие на някое мъжко ухо.

© Ан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??