15 oct 2008, 10:45

Раковина 

  Poesía » Versos blancos
1230 0 14
 

На брега на една бездна синя,

между плясъкът тих на вълните,

мигом спря ме една раковина,

вплела в себе си морски тайни невиждани.

 

 

В мойте длани затрептя като спомен

за една дълбина необятна,

тихо - сякаш без думи -  отрони,

тъжна, нежна въздишка нечакана.

 

 

Песъчинките в миг заблестяха

между пръстите ми като живи

и в стремителен бяг полетяха,

да се слеят с вълните пенливи.

 

 

Аз стоях и се вглеждах в безкрая,

синевата попи във очите ми.

И разбрах колко много желая

този бряг да осмисля мечтите ми.

 

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??