Раменете ти са тихи брегове,
по тях животът ми със обич се разлива.
Побрали ласките на много светове,
в солени капки любовта по тях попива.
Раменете ти са бели класове,
покълнали ... през миговете на надежда.
От тънки струни глас нашепващо зове
и през сърце, попътно някак ме повежда.
Раменете ти са длан на богове,
в които времето отпуска дъх в простора.
В небето словото по рибешки кълве,
събирам улов - в широта на кръгозора...
Раменете ти са цвят от цветове,
в които мога да се сгуша без да питам...
А любовта отляво нека се простре,
докато аз във мислите ти с обич скитам.
(И ... нищо повече по пътя си не питам ...)
© Йоанна Todos los derechos reservados