Ранена

16 jun 2012, 22:34

Poesía » De amor

1098 0 2

Тъй дълго обич търсих по земята

и нищо - само болка там съзрях.

Ранена днес е може би душата ми.

да я спася от любовта така и не успях!

Обичах силно, но останах неразбрана,

премазана от хорска суета,

сърцето ми сега е като разорано,

не ще да бие - смазано от самота!

Защо е нужно да се нараняваме,

нима не страдаме достатъчно така,

защо от болка да се заличаваме -

и без това сме гости временно на таз земя!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ranena (Мария Георгиева)

2012-06-17T10:28:38+03:00

Благодаря!Съвсем новичка съм тук и малко плахо навлизам в този свят!Но мисля че открих това от което имам нужда от доста време!
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-06-17T01:48:05+03:00

Да, философски въпрос - колко е страшно да изпитваш удоволствие от чуждата болка, да отхвърлиш любовта! Сърдечен поздрав!