18 nov 2011, 5:39

Ранена 

  Poesía » De amor
444 0 2

Ти знай, обич моя,

че аз ще те обичам вечно.

Дори не и твоя,

аз ще бъда с тебе непременно.

Обич моя, липсваш ми,

не знам как да го опиша с думи.

Нужна ми е любовта ти,

защо си днес в ума ми.

Защо сърцето ми разсече

и болката няма как да спра.

Сърцето ми е наполовина вече

и парчетата не мога аз да събера.

И ето, за последно ти ме гледаш мило,

очите ти са светещи звезди.

Сърцето ми тъжно се е свило

и те моли: ,,Остани''.

Как да те върна в живота си

и да променя съдбата.

Да изтрия сълзите си

и да преодолея тъгата.

Безсмислено е, обич моя,

днес си така далеч от мен.

Не мога вече да съм твоя,

ти с друга започваш своя ден.

Помни, че аз ще те обичам вечно,

дори да съм в самота,

че ще страдам честно

за теб и любовта!

 

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??