10 ene 2009, 19:18

Ранена 

  Poesía
663 0 12
Душата ми скита, макар и до теб,
не моли, не иска и цяла е лед,
разтвори ти пропаст, от която боли,
рани ме жестоко, не знаеш ли ти?
И мисли тъй странни се лутат безчет,
очите ти гледам, но виждам през теб,
и устните сухи не ронят ни звук,
светът е без краски - сивкав и пуст.
Сломено сърцето на буца остана,
дори не го чувствам, а цяла е рана,
стрелата отровна от него стърчи,
горчиво напомня за твойте лъжи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??