2 feb 2011, 21:41

Ранена душа 

  Poesía » De amor
809 0 4

Къщичката наша купи,

за любов гнезденце сви.

Там ти ножа ми заби

и крилете ми пречупи.

 

Всичко мило и човешко

е останало назад.

Аз така и не разбрах

призраците им зловещи.

 

Днес душата ми ранена

скита се във самота

и надвила гордостта,

пише мъничка поема.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съкровено, мило стихче на една обичаща, ранена душа. Бъди!
  • Много тъжно!
  • Много благода, че сте харесали моето съкровенно стихче.
  • От обикновените истински думи най-много ме боли, а тук видях това...

    Не забравяй, птице,
    ... "очи отвори!
    Виж как утрото гони нощта,
    как надежда се ражда
    за чувствени хубави дни.

    Ти се опитай да станеш сега!
    Знам, не чакаш телефонния звън.
    Знам, не искаш да чуваш лъжи.
    Знам, че още те много боли.

    Но повярвай, това ще отмине,
    слънчице днес може да грей.
    Може топлинка то да даде ти
    на душата изстрадала твоя!"

Propuestas
: ??:??